Орхидея катлея

На латински – Cattleya – са род многолетни, епифитни тревисти растения от семейство орхидеи. В настоящият момент в него се включват 44 вида.
Родът е генетически близък с рода Laelia.
Тази орхидея е много харесвана заради големите си цветове и силен, приятен аромат. Cattleya mossiae е национално цвете на Венецуела, а Cattleya trianaei – на Колумбия.
Абривиатурата на родовото име – C.
Много представители от рода и техните хибриди са известни чрез стайното и оранжерийното цветопроизводство, голяма част от тях са показани в ботаническите градини.
По данни на Кралската ботаническа градина в Кю има следните видове
• Sophronitis Lindl., 1828
• Maelenia Dumort., 1834
• Lophoglotis Raf., 1838
• Sophrocattleya Rolfe, 1887
• Eunannos Porta & Brade, 1933
• Hoffmannseggella H.G.Jones, 1968
• Dungsia Chiron & V.P.Castro, 2002
• Hadrocattleya V.P.Castro & Chiron, 2002
• Hadrodungsia V.P.Castro & Chiron, 2002
• Hadrolaelia (Schltr.) Chiron & V.P.Castro, 2002
• Microcattleya V.P.Castro & Chiron, 2002
• Microlaelia (Schltr.) Chiron & V.P.Castro, 2002
• Cattleyella Van den Berg & M.W.Chase, 2004
• Schluckebieria Braem, 2004, nom. superfl.
• Brasicattleya Campacci, 2006
• Brasilaelia Campacci, 2006
• Chironiella Braem, 2006

Разпространение и екология

Cattleya mossiae

Катлеите са разпространени в Централна и Южна Америка. Виолетовата катлея обитава басейнът на Амазонка, където постоянно е топло и влажно до 100%. Спрямо тези условия рязко се отличават: Cattleya nobilior, Cattleya intermedia, Cattleya guttata , които често растат под преките слънчеви лъчи, при много по-сухи условия (с кактусите) – при температура до 35°C. В относително по-хладни условия растат Cattleya bicolor и Cattleya velutina – при влажност до 70% и температура до 5°C в горите на бразилският щат Минас Жерайс.

История на описанието и етимология на името

През 1817 г. ботаника Вилем Свенсон открил нов вид орхидея в провинцията Пернамбук – северна Бразилия. Растенията били изпратени в ботаническата градина на град Глазгоу. По молба на Свенсон няколко растения били изпратени на любителя на тропическите растения – Вилен Катлеи. През ноември 1818 г. тои имал цвят от един екземпляр в собствената си оранжерия в Барнет(Англия). За изучаване и описание на колекцията той поканил ботаника Джон Линдли. През 1821г., същият публикувал труд „Антология на ботаниката“ с описание на нови родове и видове цветя. Джон Линдли ги нарекъл катлея в чест на собсвеника на растението. Видът бил наречен Cattleya labiata.
До публикуването през 1900 на писменият отчет на Свенсон за неговото пътуване през Бразилия (1817-1818) била известна историята на Фредерик Болей. В статия от 1893г. Болей споменава за загубената орхидея, и че Свенсон – откривателя на катлея, не бил добре с паметта и не помнил мястото където катлеята е растяла. Орхидеите вероятно са събрани на различни места от клошар, който е починал в Рио Де Женеиро. Свенсон ги събрал и използвал за опакова на своите лишеи.
Cattleya labiata била открита 44 години по-рано от двама испански ботаника — Ruiz’у и Pavon’у. През 1777 те изпратили своят хербариен сборник от Перу в Испания, но същите били разгледани едва 1831г., когато била открита и изследвана нов вид катлея – Cattleya maxima.
Трети вид бил открит през 1836г. във Венецуела от Джордан Грин. През 1836г. Уилям Джексън Гукер, професор в университета в Глазгоу, получил няколко цветове и рисунки на катлеи от познатата на Джордан Грин- госпожа Мос. Гукер кръщава растението в чест на нея – Мос – растение Cattleya mossiae.

Биологичното описание

Симподиално растение със средни до големи размери.
Псевдобулбите с 2-3 междувъзлия, носещи по 1-2 листа. Младите издънки се появяват в основата на леторастите на предходната година. Листата са кожести, или месести.

Cattleya trianaei

Цветовете обикновено са ароматни, големи и изключително красиви, светли. Венчелистчетата са често по-широки от чашелистчетата. Стеблото е дълго, полукръгло в напречно сечение, леко извито.
Има два морфологични вида орхидея Катлея.
В първата група („labiata“) стеблата са продълговати, месести и вретеновидни, понякога сплеснати. Псевдобулбите са с едно листо. Цветоноса излиза на върха на новообразувалата се псевдобулба.
Втората група се състои от растения с дълги (в някои видове до 1 м) цилиндрични булби с две, рядко повече листа.