Семейството орхидеи или Салепови (Orchideae или Orchidaceae) са обширно едносемеделно семейство, състоящо се от многогодишни треви от различни видове с много своeобразни цветове.
Името им orchi идва от древногръцкия език и означава „тестис“ (на човек или бозайник), заради формата на луковиците на рода Orchis. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.).
Има различни методи на класифициране на орхидеите, но като цяло са известни 800 рода с над 25000 вида, като броя им постоянно расте. Това ги прави второто по големина семейство от растителния свят.
Орхидеите са древно семейство, съществуващо още от края на кредния период (преди около 70 – 65 млн. години)
Видове класификации:
1. По начина си на живот орхидеите се делят на:
- сапрофитни,
- наземни,
- епифитни.
Сапрофитните орхидеи са с най-проста структура. Тяхното стъбло е без листа, покрито с люспи – жълтеникави или червеникави, и завършва с цветова „четка“, но често се развива само едно цвете. Те не съдържат хлорофил и се хранят с органичните вещества на почвата. Тяхното подземено кораловидно коренище (фиг 1) не произвежда корени, но през цялата си повърхност абсорбира вода, съдържаща разтворени хранителни вещества. Такива са – Epipogon, Corallorhiza. Някой видове, като Neottia nidus avis съдържа хлорофил и имат корени, но те не се водят напълно сапрофитни, а с преход към наземните орхидеи. А други (като Orchis Ophrys, Platanthera, Gymnadenia) в коренищата си образуват за краткотрайно пъпки (фиг. 2)
Някои епифитни орхидеи, като ванилията (Vanilla Planifolia Andr.) или Epidendron radicans растат изкатервайки се високо по дърветата с прилепващи към корите им въздушни корени, подобно на бръшляна. Те образуват килнати надолу дълги нишки от сребристо-бели въздушни корени, заедно с големи странни цветя. Повечето развиващи се по дървета, имат специални здрави грудки, които служат като резервоари за съхранение на вода и органични вещества. Тези въздушни грудки се наричат също лъжелуковици (pseudobulbi). При загниване или разболяване на растението, трябва да се отстрани цялата псевдобулба.
2. Според структурата на техните клони и местоположението на цветните тичинки и близълца. Това е нова система, разработена от американския учен Р. Л. Дресслер. Той ги разделя на 5 подсемейства, с 22 рода и 70 подрода:
|
|||||||||||||||||||||||||
В наше време, орхидеи са открити на всички континенти с изключение на Антарктида. Повечето видове са концентрирани в тропиците. Тук, в райони с кратък сух сезон и високи валежи, те намират най-благоприятни условия за растеж. Орхидеите в умерените географски ширини са целогодишно растяща трева, с подземни коренища или грудки, докато в тропиците са най-широко разпространени епифитните орхидеи.
В умерения пояс представянето на орхидеите е много по-бедно, отколкото в тропиците. В умерените ширини на северното полукълбо има само 75 родове (10% от общия брой) и 900 вида (4,5%). Още по-малко – 40 рода и 500 вида – се намират в южната част на умерения пояс.
Разпространението на орхидеите по континентите, най-общо е следното:
- Евразия: 40–60 рода
- Северна Америка: 20–30 рода
- тропическа Америка: 250–270 рода
- тропическа Африка: 230–270 рода
- тропическа Азия: 250–300 рода
- Океания: 50–70 рода
В България се срещат 68 вида от 25 рода. Най-големи са родовете Салеп (Orchis) – 17 вида; Дремник (Epipactis) – 10 и Дланокоренник (Dactylorhiza) – 8 вида. В Червения списък на България са включени 34 вида (50 %). Два от тях: Льозеловия липарис (Liparis loeselii) и едногрудковия херминиум (Herminium monorchis) са Регионално изчезнали. Защитени са 24 вида.