Орхидея Пафиопедилум (Paphiopedilums)
е род многолетно тревисто растение от семейство Орхидеи и обхващащ 65 вида. Вирее в Непал, Индия, Китая, Тайланд, Малайзия, Филипините, Калимантан и Нова Гвинея.
Заедно с Cypripedium, Mexipedium, Phragmipedium и Selenipedium, рода е член на подсемейство Cypripedioideae, често наричани „дамски пантофки“, което наименование се дължи на необичайната форма на торбичката „капан“ на цветето. „Капан“ торбичката е устроена за лов на насекоми. Те трябва да се изкачат нагоре покрай неплодотворната тичинка, зад която те събират запаси от полени. В въпреки устроения капан, орхидеята не е насекомоядна. Известни са няколкото опита за клониране от тъканна култура на орхидеята, никога не е билa успешно клонирана, по неизвестни причини. Това означава, че всяко растение е уникално.
История на описанието и етимология на името
Родът на име Paphiopedilums е отбелязан за първи път от Ърнест Хуго Хейнрих Пфитцер, през 1886 г. Самият той произхожда от Пафос (град в Кипър), място, свързано с легенда за Афродита. Митът е, че тя се е приземила на мястото, което се надига от морето при нейното раждане, а според друг мит – пантофката ѝ паднала по време на любовна игра. На старогръцки pedilon означава „чехъл“. По ирония на съдбата, в днешно време paphiopedilum не расте в Кипър. Но прарода на Paphiopedilum от зоната на Holarctic, е отдавна смесен с Cypripedium, който наистина расте в региона на Средиземно море.
Биологическо описание
Орхидея Пафиопедилум се развива при хумусни слоеве върху повърхността на горската почва. Само малка част от тях са епифитни, а останалите са литофитни, т.е. виреят на скала или камък. Тези орхидеи нямат псевдобулби. Вместо това, те растат на здрави филизи, всеки филиз е с няколко листа. Листата могат да бъдат къси и заоблени или дълги и тесни, и обикновено имат петна. Когато по-старите издънки умират, по-новите подемат своето развитие. Всяка нова пъпка цъфти само веднъж, когато тя е напълно готова, произвежда съцветие между месести и сочни листа. Корените са дебели и месести. Саксийните растения образуват здрава бучка корени, която, когато се разплете, може да бъде до 1 м дължина.
Paphiopedilums са най-широко култивираните и хибридизирани сред родовете на орхидеите. Зрелищни нови видове са се откривали и преди и сега. Например орхидеята Златен чехъл (P. armeniacum), открита през 1979 г. и е описана през 1982 г, от производителите на орхидеи , останали изумени от извънредната красотата на златните ѝ цветя. В допълнение, производителите са отглеждали хиляди вътревидови хибриди и ги регистрират в Кралското градинарско дружество в Лондон през годините.
Тези орхидеи са сравнително лесни за отглеждане на закрито, докато се създават условия, които имитират естествените им местообитания. Повечето видове виреят в умерена до висока влажност (50-70%), умерени температури, вариращи от 13 до 35 градуса по Целзий и при ниска осветеност от 12 000 до 20 000 лукса. Съвременните хибриди обикновено са по-лесни за отглеждане в изкуствени условия.