Поливане на орхидеите и цъфтеж

Купувайки си цъфтяща орхидея, обикновено разчитате на редовен цъфтеж и след това. Често това не се случва, което води до обезсърчаването на собственика на цветето.

Факт е, че за да цъфтят орхидеите в определена фаза на развитие е необходимо да се създадат условия, наподобяващи сложни климатични фактори, необходими за началото на развитието на техните генеративни органи. За съжаление, в литературата на практика няма описание на тези условия за различните видове орхидеи. Фрази като: „… формата не е придирчива на условията за отглеждане, разраства се бързо и редовно цъфти“ само подвежда.

При поливане на орхидеите, съблюдавайки някой правила, получаваме по-добър цъфтеж.

В природата, орхидеите се опрашват основно от летящи насекоми. В повечето случаи, те цъфтят по време на полета на активното насекомото – опрашител, което зависи от климатичните условия на мястото на растежа на определени видове орхидеи.

Как да определим времето на цъфтене?

За много епифитни орхидеи, цъфтящи веднага след края на вегетацията всичко е много просто. За ориентир служи намаляването на валежите предхождащи сухият период. При саксийните цветя това означава спиране на поливането в края на вегетацията на тези орхидеи.

В тропиците (оттук произлизат и най-интересните за домашно отглеждане орхидеи) почти винаги има период с малко или никакви валежи, след период на дъжд.

Обикновено се нарича „сух“ период, но това не означава, че орхидеите не получават влага. Тя идва под формата на роса, но нейното количество обикновено не е достатъчно за активен растеж на вегетативни издънки. Началото на сухия сезон, принуждава орхидеите да продължат известно време етапа на принудителна почивка. Ясно е, че това не се случва бързо в началото на сухия период, а до края на периода на вегетация. Продължителността на сухия период може да варира от един до девет месеца.

Ако не надвишава няколко месеца, времето за цъфтеж обикновено се пада в началото или средата на дъждовния сезон.

По този начин се държат много онцидиуми, одонтоглосуми, миотонии и хибриди, базирани на тях (почти всяка от тях в цветарският магазин се продават под обобщеното име „Камбрия“) и много други подобни на тях, сходни по биологията и структурата на епифитните орхидеи.

В повечето случаи е достатъчно, в последната третина или тримесечие от периода на развитие на булбите на младите израстъци, да се намали поливането и цъфтежа е почти гарантиран.

Именно рано, а не в края на периода на вегетация, както обикновено се препоръчва. При адекватно поливане се развиват цветните пъпки. За различните видове може да има значение, кога трябва да се започне намаляването на поливането. Има орхидеи които рязко реагират на него, и дори да забавят растежа на булбите, докато те развиват стебла, а има такива при които намаляването на поливането трябва да започне, когато булбата достигне 1/3 от нормалния размер. Отслабени растения, с малка булба обикновено не цъфтят, въпреки че има и изключения. Възрастни растения (със значителна биомаса) може при неблагоприятни условия да дадат цветонос и от малки булби.

Ако дъждовния сезон е не повече от 3-4 месеца, то цъфтежа се измества към „сухия“ период.

Орхидеите на такива места обикновено цъфтят по неузрелите издънки. Така се държи, например, зигопеталиум Макея от Бразилия. Поради естеството на климата той е принуден да цъфти до развитието на булба, дебелите цветоноси не смогват да излязат след пълното развитие на булбите, и второ, „сухия“ сезон е продължил шест месеца. В условията на отглеждане в апартамент, стимул за цъфтеж се явява намаляване на поливането, когато младата издънка достигне 30-40 см дължина.

Понякога орхидеи, които не са пресаждани в рамките на няколко години, вегетират през цялата година, развиват нормални по размер булби и не цъфтят, а след това изведнъж зацъфтяват при същите условия.

Най-често това е следствие от смъртта на старите корени, които обикновено повече от 2-3 години не живеят. В един момент, всмукателната повърхност на кореновата система е намалена, което създава дефицит на влага, започва активиране на цветните пъпки и последващото развитие на цветонос. Такива растения могат да развиват неравни издънки през цялата година.

По принцип много орхидеи, които нямат никаква булба, но са заредени с влага в листата, по отношение на цъфтежа се държат по подобен начин. Например, един хибрид Phalaenopsis, който попада в условията на цъфтежа през есента и пролетта, може да цъфти два пъти годишно. По същия начин се държат и много хибрид на  орхидея Ванда при добро осветление. Това могат да забележат тези, които заради юлските отпуски нарушават режимът на тяхното поливане. Често цветоносът започва да расте през август. А на ярките, с южно изложение прозорци, падането на температурата и намаленото поливане може да предизвикат цъфтежа на Вандата, да прецъфти и да е в добра форма, дори и през пролетта.

От много хибридни пафиопедилуми, цъфтежа може да се постигне основно с намаление на напояването, без да се създават някакви значителни промени в температурата, те цъфтят дори и на северните прозорци.

Въпреки това, в точното време, напояването няма да бъде излишно. То е допълнителен стимул за образуване на корени. Така че, повечето хибридни орхидеи трябва да цъфтят само с достатъчно поливане в конкретна фаза на развитието. Основната грешка на собственика е излишното поливане, което е твърде рано инициира активирането на вегетативни пъпки, причинявайки развитието на нови стебла или блокира цветните пъпки (орхидеите цъфтят от върха).

Въпреки това, има значителен брой видове орхидеи, които и за поникване на цветни пъпки и за започване на цъфтежа трябват специфични условия, често значително разделени във времето.